No me dió tiempo a despedirme,
Aprendía con los años de lo que iba el cuento
Tú querías esa seguridad que ni yo encuentro
Pero entendimos al final, que así sería mejor
No me dió tiempo a despedirme,
Aprendía con los años de lo que iba el cuento
Tú querías esa seguridad que ni yo encuentro
Pero entendimos al final, que así sería mejor
No me permitió un café, ni un cómo estás ahora
Me recuerdo A tirones de tu abrigo largo
Te fiaba mi rutina pero por encargo
Y me fui por querer ser la dueña de otros labios.
Si pudiera volver, borraría cada error,
Mi torpeza y tanta estupidez.
Ya no soy la que fui, ya aprendí la lección
Y aunque me lo permitieras
Yo sé que sin mi, tu estás mejor.
Caen las hojas del otoño y te me apareces
En reuniones con amigos, te extraño tanto
En la huella de mi vida te agarraste fuerte, tan fuerte
Cuando acabamos y te vi sacar todas tus cosas de la habitacion.
Tan solo me quedé con todo aquello que aún olía a ti
Crucé la puerta y sin mirar atras deje lo que me hacía feliz
No atendi cuando el destino me estaba gritando
Si pudiera volver, borraria cada error
Mi torpeza y tanta estupidez
Ya no soy la que fui, ya aprendí la lección
Y aunque me lo permitieras
Yo sé que sin mi tu estás mejor
Y te sueño cada noche, cada día, cada maldita hora
Te extraño, cuando tú ni sabes que yo no estoy sola
Y me vuelvo loca de pensar que alguien te abrace ahora
Te extraño, cuando tú ni sabes que esto me desborda
Si pudiera volver, borraría cada error
Mi torpeza y tanta estupidez
Ya no soy la que fui, ya aprendí la lección
Y aunque me lo permitieras
Yo sé que sin mi tu estás mejor
Y aunque me lo permitieras
Yo sé que sin mi tu estás mejor
Нямах време да се сбогувам,
През годините научих за какво беше историята
Искахте тази сигурност, която дори не мога да намеря
Но в крайна сметка разбрахме, че ще е по -добре по този начин
Той не ми позволи кафе, нито как си сега
Спомням си как се дърпах в дългото ти палто
Доверих ви се с рутината си, но при поискване
И си тръгнах, защото исках да бъда собственик на други устни.
Ако можех да се върна, щях да изтрия всяка грешка
Моята тромавост и такава глупост.
Вече не съм това, което бях, вече научих урока
И дори да ми позволите
Знам, че без мен сте по -добре.
Есенните листа падат и ти ми се струва
На срещи с приятели много ми липсваш
В отпечатъка на живота ми сте държали здраво, толкова стегнато
Когато приключихме и видях, че изваждате всичките си неща от стаята.
Просто запазих всичко, което все още миришеше на теб
Прекосих вратата и без да погледна назад, оставих това, което ме направи щастлив
Не отговорих, когато съдбата ми крещи
Ако можех да се върна назад, щях да изтрия всяка грешка
Моята тромавост и толкова глупост
Вече не съм това, което бях, вече научих урока
И дори да ми позволите
Знам, че без мен сте по -добре
И мечтая за теб всяка вечер, всеки ден, всеки шибан час
Липсваш ми, когато дори не знаеш, че не съм сам
И полудях да мисля, че някой те прегръща сега
Липсваш ми, когато дори не знаеш, че това ме завладява
Ако можех да се върна, щях да изтрия всяка грешка
Моята тромавост и толкова глупост
Вече не съм това, което бях, вече научих урока
И дори да ми позволите
Знам, че без мен сте по -добре
И дори да ми позволите
Знам, че без мен сте по -добре